К+

Комитата споделя с вас
май 3rd, 2012 by komitata

ПЪРВИ МАЙ

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез СЛАДКО-КИСЕЛ от Митко Василев на 12-5-1


Тъкмо ставаше осем, когато сутринта затворих външната врата. В 21:40 благополучно се прибрах у дома. След минута ще пусна телевизора да видя какво точно им се е празнувало в тоя ден и на кои по-конкретно. Първи май е, ден на труда. Цял ден работих и хич не ми беше до празнуване. Да, работя за себе си, но пак не ми е до празник. Труда изморява, дори и да е за собствена сметка.

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

ДеБойковизация на администрацията и нацията

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Иван Стамболов от Sulla на 12-5-2


Нова мода шантиклер – децентрализация на администрацията. Какво значи това? Това значи, че различните министерства и институции ще се помещават в различни селища на нашата китна, но изстрадала през столетията родина. Няма да са в столицата и „столица” ще престане да означава това, което по принцип означава тази дума – престолнина. Ако бяхме царство, столицата (престолнината) щеше да е градът, където живее царското семейството. Ако трябва да децентрализираме една престолнина (столица), това ще значи царят да се изнесе във Варна, царицата – в Бургас, князете – в Силистра, а княгините – в Петрич. Нещо такова е замислил и нашият премиер Бойко Борисов, но тъй като не сме монархия, той възнамерява да попилее из страната министерствата и други административни структури. Слушах го по телевизията да казва, че тази част от министерство на икономиката, която се занимава с туризма, ще се премести в Пловдив. Защо ли? Ами защото Пловдив е древен град, с тракийско и римско наследство. Така каза премиерът. Къде ли тогава ще се премести онази част, която се занимава с енергетиката? Най-вероятно в Козлодуй. В такъв случай социалното министерство трябва да се премести във Враца или в Монтана, защото там социалните проблеми са тежки, а министерство на отбраната – на връх Шипка. НАП е добре да е в Русе, за да е еднакво далеч за всички, с изключение само на русенци, които ще си подават данъчните декларации в Синеморец. НОИ е логично да бъде в Сандански, за да можеш възможно най-бавно и мъчително да прескачаш между него и НАП. С оглед на същата оперативност следствието трябва да е във Видин, а прокуратурата – в Кърджали.

На пръв поглед новината за децентрализация е добра, защото храни надеждата, че Тотю, Цецка, Миро и десетки знайни и незнайни фигури като тях ще ни освободят от присъствието си, завръщайки се по родните места. За съжаление, бъркотията, която ще настъпи вследствие на тази гениална реформа, ще вгорчи удоволствието от отсъствието на гербаджиите от жълтите павета, а разходите по комуникацията между попилените части на администрацията, загубите на време, път, бензин и нерви хилядократно ще надвишат икономическия ефект, който се очаква да се получи от нови работни места и други подобни глупости. Всъщност, тези пусти нови работни места май са единственият смислен аргумент, който успях да чуя. Но, дайте да помислим. Що се отнася до работните места, то има само две хипотези: или досегашните хора продължават да работят на новото място, или на него се наемат нови местни хора. Ако се наемат нови хора да работят, да речем, в министерство на икономиката в Пловдив, това ще понижи безработицата там, но ще я повиши в София, защото онези, които досега са работили, вече няма да работят, за могат да работят другите. Следователно броят на заетите и на безработните ще си остане един и същ, само ще се промени териториалното им разпределение. Поне така го вижда моят несъвършен ум. Ако пък досега работещите продължат да бъдат работещи, то те или трябва да пътуват от София до съответните нови местоназначения и обратно, което е свързано с разход на време и горива, или трябва да се преместят да живеят на новите места, което пък е свързано или с допълнителни разходи за наемане на жилища, или с разходи за закупуване на такива. Да не говорим какво ще стане като помъкнат и семействата си. Има обаче и друго. Ако приемем, че ще уволним досега работещите в министерствата, за да назначим нови хора по места, с което да ударим решително по безработицата и да подпомогнем заетостта, то даваме ли си сметка, че ще отстраним хора, които вече що-годе са навлезли в работата и познават проектите, за да ги заменим с хора, които нямат понятие какво се случва в съответната администрация? Но, както се знае, компетентността и квалификацията на кадрите са последното, което занимава светлите управленчески умове на България.

Да пофантазираме. Ако стане децентрализацията така, както трябва, то всяко министерство ще е в различен град. Това означава, че и всеки министър ще живее в различен град или поне в различен град ще трябва да ходи на работа. Представете си каква суетня ще бъде, ако премиерът реши спешно да свика извънредно заседание на министерски съвет. Ще се разхвърчат ония ми ти автомобили на НСО по ония ми ти нови магистрали, а може и хеликоптер да бръмне тук-там. Това не е ли скъпо? Скъпо е, но децентрализацията го изисква. А има и откъде да се плати, не се притеснявайте. Ето ги, например, гражданите, които трябва да си свършат работа в една или друга администрация. Те не могат да разчитат на хеликоптери и на автомобили на НСО. Те ще трябва да използват БДЖ, автобуси или личните си автомобили. Ще вдигнем цените на влаковете, ще повишим цената на бензина (един телефон до Вальо Златев, какво толкова!), ще увеличим старите административни такси, ще въведем нови и така ще финансираме бръмченето на министрите от град в град. По принцип, всички разходи на държавата се финансират за сметка на редовия данъкоплатец. Така е било, така и ще бъде. Ако някой си мисли, че административната децентрализация ще се финансира от някого другиго, горчиво се лъже.

Всъщност не е невъзможно администрацията да бъде частично децентрализирана и без да настъпят катаклизми от това. Децентрализацията не я е измислил нито Симеон Дянков, нито Бойко Борисов. Но за да си позволиш агенциите, министерствата, службите и всякакви други административни структури да не бъдат в столицата, а да се разхвърлят из повече градове, трябва да си богата държава със съвършено информационно общество. Информационно общество означава администрациите да имат така изградена мрежа, че да могат да си свършат работата без физически контакт помежду си, а всички административни услуги за гражданите да са достъпни в електронен вид. Ако аз мога да подавам документи и да извършвам плащания по интернет във всяка точка на страната и по интернет мога да си взема всеки документ, който ми е нужен от държавата или общината (включително и документ за самоличност, което съм виждал как става в други държави), какво ми пука в кой град физически е разположена администрацията?! За съжалени, в България това е все още неосъществен блян. Властта не само че не желае да осъществи електронно правителство и електронни общини, но даже и не разбира за какво става въпрос.

Децентрализацията на администрацията може и да не е лошо нещо. Но не в реда, в който са тръгнали да я правят. Нека засега министерствата, агенциите и службите да си останат там, където са. Дайте на първо време да децентрализираме политическите субекти, както следва: Бойко Борисов да отиде в Каанакаак (Туле) в Гренландия и там да премиерства на чист въздух. Цветан Цветанов да се изнесе в Уангануи, Нова Зеландия, и оттам да администрира каквото там администрира. Симеон Дянков да се позиционира в Порт Стенли на Фолклендските острови и оттам да сияе със световния си финансов професионализъм. Централата на ГЕРБ да се премести във Владивосток, а тази на БСП – по-близо, на остров Болшевик. Така нашият иначе симпатичен народ за пръв път ще получи шанса да се дебойковизира, дегерберизира, декомунизира, демафиотизира, дечалгизира, децървулизира и делумпенизира. Мисля, че това ще е полезно за него. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Паметникът с шмайзера отново украсен

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез ИВАН БЕДРОВ от Ivan Bedrov на 12-5-2


Малко след 22:30 във вторник дежурният охранител от общинската фирма “Егида” забелязал, че надписът в основата на паметника на Съветската армия е боядисан. Този път всеки ред от буквите беше покрит съответно в бяло, зелено и червено – цветовете на националния флаг на България. В началото на работния ден дежурният охранител беше накаран да изчисти надписа, а по-късно на място пристигнаха и други негови колеги. Вижте как изглежда паметникът днес и как започна почистването тази сутрин.

Преди по-малко от година паметникът осъмна с надпис “В крак с времето”, а композицията на една от страните беше изрисувана като популярни герои от комикси. Тогава общината организира почистването на третия ден, а разходите бяха поети от Форум “България – Русия”.

публикувано за първи път на capital.bg

 

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Безгласност и пароструйка

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 12-5-2


 

ВАЛЕНТИНА МАРИНОВА

До българските медии

(писмото е изпратено на повече от 50 печатни и електронни български медии)

На 1 май 2012, късно вечерта, паметникът на съветската армия в Княжеската градина беше изрисуван в цветовете на българското знаме върху позорния надпис “На съветската армия освободителка от признателния български народ”.

 

Подобна силна трансформация този унизителен за нашата история “паметник” изживява за втори път, след неговото изрисуване с американски комиксови герои през юни 2011. Часове по-късно, паметникът беше почистен от служители на Общинската охранителна фирма “Егида” (както става ясно от видео репортажа на сайта на в-к “Капитал”: http://www.capital.bg/multimedia/video/2012/05/02/1818641_neshto_ima_na_pametnika_video.

Още само един сайт публикува снимки и репортаж от събитието http://www.dezona.com/photo-shock/item/1102-pametnikut-na-suvetskata-armiq-stana-otnovo-platno-za-izqva.html.

От това следват най-малко два въпроса:

 

1.Кой взе решението, незабавно и още преди началото на работния ден да бъде изчистен символът на българската държава, поставен върху символа на болшевизма, станал причина за смъртта на милиони хора в Европа СЛЕД края на Втората световна война.

2. Защо Общинската фирма “Егида” чисти паметник, който не е общинска, а държавна собственост?

 

Фактът, че паметникът не е общинска собственост, е основният мотив, който се използва, когато задаваме въпроса защо не е изпълнено решението на Столичния общински съвет от 1993 за неговото демонтиране. Оказва се, че когато питаме за демонтирането, паметникът не е общинска собственост и Столична община не може да се разпорежда с него. Когато обаче някой “изкрещи” сподавения вик на две поколения българи, незабавно се активизират общинските власти и взимат мерки ВИКЪТ да спре да ги смущава.

С радост споделяме с вас единствената снимка отблизо на паметника преди да бъде изчистен.

 
* Заглавието е от книгата на Иво Инджев “Мълчанието е злото”

Share on Facebook

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Страх

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Блог на Павел Николов,астрофилолог от Павел Николов на 12-5-2


Някога, много отдавна, когато се честваше някаква кръгла годишнина на Лелин, с което пропагандата ни прогуши ушите, у нас излезе сведният виц:

Един човек ходел все омачкан, неогладен.

Попитали го приятелите му защо така.

А той: „Какво да ви кажа?.. Включвам радиото: – Лелин, Ленин, Ленин… Включвам телевизора: – Ленин, Ленин, Ленин… Страх ме е да включа ютията. Да не почне и тя да вика: – Ленин, Ленин, Ленин…“

Та и сега, ако видите някой свой познат да ходи омачкан, не се чудете много.

Страх го е човекът да включи ютията.

Да не почне да вика с гласа на Бойко: – Магистрала, магистрала, макистрала…

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Здравословна случка в една болница

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Иво Инджев от Иво Инджев на 12-5-3


Имах кошмарен ден от буквално целодневно ходене по болници в качеството на придружител, но сред целия този лош сън, случващ се обаче в реално време, отново се сблъсках с „нещо политическо”. В един от претъпканите коридори на софийската бърза помощ, който напомня предверие на ада от примирено чакащи с часове болни и техните близки, ме спря и ми подаде ръка непознат по външност човек с репликата : „аз съм онзи кмет на Симитли, за когото пишете в книгата си”!

На бързи обороти си припомних случая, при който давам пример в „Президент на РъБъ” за страха, който цари в държавата от президента Георги Първанов. Той беше разкрит от местния вестник „Струма”,че все пак е бил за развлечение край Симитли на 1 март 2008 г., вместо да отиде на другия край на България на мястото на влаковата катастрофа по линията София-Кардам, отнела живота на 9 души. Едва след като информацията обаче плъзна в централните медии и след 5 дневно мълчание пазителите на президентското реноме измислиха някаква напарфюмирана лъжа за оправдание: бил е край Симитли, но не бил стрелял- т.е. не му е било хубаво, направо е страдал заедно с народа в деня, подходящ за национален траур ( да припомня също, че Първанов, бидейки гузен, на инат не отмени и приема си за 3 март- поредното удоволствие, от което не пожела да се откаже).

Междувременно една от причините Първанов да не може повече да лъже дали е бил изобщо в Симитли, беше пробивът на в. „Сега” с интервю, в което кметът Апостол Апостолов признава за височайшето посещение. В интервюта той си дава сметка какво прави и се ядосва на самия себе си с прогнозата, че това вероятно ще му струва затварянето на вратите на поне три министерства ( макар да е ясно, че Първанов формално да няма такива правомощия). На Апостолов обаче, макар и запален привърженик на БСП, работил активно за изборната победа на самия Първанов, му се оказва бедна фантазията за последиците от неговото „изпускане”. Защото в резултат на това на главата му стоварват цели 9 прокурорски проверки- както се казва в казармата, организират му „гонка по устав” за провинението да каже истината.

Припомняйки си всичко това, а и с мисълта, че малко преди края на управлението си Първанов демонстрира при едно от неговите посещения ( градейки проекта си АБВ) благосклонност към явно реабилитирания от него кмет на малкия град, очаквах моят герой от книгата, когото срещнах за първи път лице в лице, да ми е сърдит, че съм разгласил допълнително случая. Вместо това той искрено ми благодари, че съм написал истината и не без тържествуване в гласа добави, че всички прокурорски проверки са приключили в негова полза. „Всичко беше на лична основа”, многозначително ми каза той.

При управлението на президента Първанов произволът и насажданият страх от вендетата му бяха на лична основа. Това ми беше ясно и преди. Някой обаче ще се опита ли да изясни как е възможно държавният глава, който не разполага със законова база за това, да употребява прокуратурата като собствена тояга за партийно-админстративна-съдебна саморазправа с провинил се пред него представител на местната власт, чиято „вина”, отгоре на всичко, е съобщаването на истината. И този „някой” не е ли самата прокуратура, която и без това не страна от излишък на добър имидж?

Затова си помислих вчера, когато моят политически опонент Апостол Апостолов,  защитен от писателския ми напън, но сплашван и притискан от другаря си по партия Първанов, ми стисна ръката с благодарност. „Малкият“ човек в негово лице беше намерил подкрепа срещу опасния началник от страна на друг „малък“ фактор и заедно се оказаха в рядката за нашата страна ситуация да са доказано прави ( макар и без виновникът да е получил заслуженото за бруталността си).

Беше ми наистина приятно сред морето от страдание в конкретната обстановка и в океана от лъжи и лицемерие в държавата ни, в която големите зъбати риби плуват като в свои води дори и след като си въобразяваме, че вече са изхвърлени на брега.

Share on Facebook

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Противоположни заедно

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез yovko in a nutshell от yovko на 12-5-2


От днес до 26 май в галерия „Индустриална 11″ и в Галерия “УниКредит Студио”, автори от Италия и България ще представят свои произведения, провокирани от търсенето на хармония в противоположностите. Изложбата “Противоположни заедно” съдържа живопис, графика, скулптура, стенопис, фотография, сценография, архитектура, звуков дизайн, графичен дизайн, компютърна графика, 3D-дизайн и литература и се осъществява с подкрепата на Уникредит Булбанк.

Имам позволението и удоволствието да покажа online едно от произведенията от изложбата, която се открива днес – наречено е Sky and Earth и е на Стефано Бенацо – посланик на Италия у нас.

Stefano Benazzo – Sky and Earth

Двете галерии са със следното работно време, а входът е свободен:

Галерия “УниКредит Студио”
София, ул. “Княз Ал. Батенберг 1” 12
10:00 – 18:30 часа от понеделник до петък
10:00 – 17:00 часа в събота

Галерия “Индустриална 11”
София, ул. “Индустриална” 11
10:00 – 18:00 часа от вторник до събота

(cc)2012 Йовко ЛамбревНякои права запазени

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Полумаратон край езерото

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Eenk.com от elenko на 12-5-3


Понеже животът не е достатъчно сложен, с група приятели регистрирахме спортен клуб (на практика НПО в обществена полза – организация, която не може да има печалба, само приходи) и го кръстихме „Бегач„. (Там преместихме и предния ни сайт за бягане – Shorti.eu.)

В неделя организираме Полумаратон край езерото – аматьорско състезание по бягане край Панчарево съвместно с Nike, Harmonica, HTC и Столична община. 50% от таксата за участие даряваме за рехабилитационни процедури на деца с церебрална парализа, за да покажем, че спорта може да помага, дори да е аматьорски.

Приемаме участници днес (четвъртък) до края на деня, включете се. Стартът е от 9.

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

Честит първи май!

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Блогът на Биляна и Петър Събеви от Петър на 12-4-30


И докато баба ми ме пита дали ще ходя на манифестация, аз си мисля, че ставам все по-добър в репортажната фотография…

Снимката е правена на 1 май 2012 г. в центъра на Русе.

И един поздрав за всички приятели-метъли:


Подобни публикации

 
 

Какво можете да направите оттук:

 
 
май 3rd, 2012 by komitata

БОГОРОДИЦЕ, ИЗГОНИ ЧЕРНИТЕ РАСА СЪС ЗЛАТНИ ПАГОНИ!

 
 

Изпратено до Вас от Комитата чрез Google Читалня:

 
 

чрез Morningseeker's Weblog от vlado-trifonov на 12-5-1


 Изгони ги, Богородице, от България ги изгони и от Русия, с една и съща тояга ги изгони, тъй както вината им е една и съща, и семката!

Когато излязоха досиетата на 11 агенти на Държавна сигурност от общо 15-членният състав на Светия синод, аз, верен на своя оптимизъм, че човек е способен да се променя към добро, зачаках доносниците с калимявки да поискат от енорияшите си извинение, задето са ги следили, донасяли, предавали и мамили.

Останах си с чакането. Не само не се извиниха, но се обидиха, че ги наричат агенти. Сливенският митрополит Йоаникий с агентурното име „Кирилиевич” дори обяви, че докато не видел черно на бяло, не можел да даде отговор дали е бил агент. Моралът тъй го изисквал.

Моралът – любимата им думичка! Когато тя не сработи, на помощ идва  Христос. С неговото име в уста и с един ръждив пирон от Христовия кръст за повече убедителност поповете направиха тъй, че да отвратят всичко читаво от българската православна църква. Останаха най-изпадналите и простовати българи; онези, които в отчаянието си са готови да повярват на всеки мошеник, който им подаде нафора.

Агент Кирилиевич обясни, че бил близко до Държавна сигурност, защото по онова време имало… – борба за мир. „Съвестта ми е абсолютно спокойна”, осуква го борецът за мир и през ум не му минава да се покае, че е служил на сатаната. (Сатана, сатана, ама как иначе се става митрополит!)

“Не се вслушвайте в това, което се говори, което се пише, което иска да унижи духовното началство”, продължава да нарежда Кирилиевич. Иска му се да го разпознават като духовен началник; повярвал си е, че става за такъв.

Един събрат по тайни служби на нашия „Кирилиевич”, партиархът на Руската православна църква Кирил Гундяев от Пето Управление на КГБ, с агентурно име „Михайлов”, също говори за духовност. И също не ще да се покае. Напротив, заяви пред студенти от московския държавен университет, че срещата на духовенството с представители на КГБ бил нравствено безразличен факт. Разбирай, че слугуването на КГБ нито влияе на морала, нито му вреди. Колко трябва да са ти промили мозъка, за да изречеш подобна глупост!

Тези дни същият Кирил Гундяев-Михайлов ни беше на гости, за да сподели своето виждане за културната и духовната близост между България и Русия. Срещна се с президента Плевнелиев и министър-председателя Борисов, размениха скъпи подаръци и благопожелания.  Сега вече няма как да не бъдат споменати жертвите на комунизма – рекох си. Та нали президентът беше този, който пророни сълзи в реч за пострадалите от комунистическия режим! Нали министър-председателят беше този, който призова репресираните да разказват как са били преследвани от комунистите! Нали той каза, че да дадат хора на прасетата да ги ядат в Скравена и други лагери е нормално за комунистическата партия и голяма е нейната наглост. Какъв по-подходящ момент двамата да изразят мнението си пред руския патриарх за репресиите на тоталитарната власт в нашите държави и да го призоват да даде пример за покаяние на българските си колеги.

Не било писано.

Вместо това Негово руско Светейшество заръча на нашия премиер да действа със здрава ръка, без да уточни спрямо кого. Спрямо агентите в расо? Спрямо търгашите в православната ни църква? Спрямо фарисеите, които едно проповядват, друго вършат и трето лъжат?

По-късно в храм-паметника „Александър Невски” руският Кирил и българският Максим отслужиха света литургия. И митрополитите бяха там, онези с агентурните имена, нагиздени в пищни одежди, провесили златни кръстове, угоени и самодоволни божии наместници, надянали като бронежилетка символиката на христовата саможертва. Реших, че ето сега е дошъл моментът двамата патриарси да сведат глава и да споменат в молитвата си всички жертви на съветския и българския комунизъм.

Не било писано.

Писано беше обаче патриархът-агент Михайлов да получи орден „Св. Цар Борис”, титла доктор хонорис кауза и овчарското куче Троян в добавка. (За къде сме ние, българите, без докторските титли и овчарските кучета, които раздаваме на килограм!)

Междувременно в Москва три момичета от групата Pussy Riot продължават да стоят в затвора. Арестувани са за „хулиганство и групов вандализъм”, след като изпяха пънк-молитва в храма „Христос Спасител” и помолиха Светата Богородица да протестира с тях срещу поповете кагебейци. Патриарх Кирил нарече изпълнението кощунствo и поиска сурово наказание за извършителите, а говорителят на Владимир Путин окачестви постъпката на тийнейджърките като грубо неуважение и агресия по отношение на църквата.

С какво Pussy Riot успяха да вбесят руските църковни и светски власти?  Вероятно с това, че пееха за прогнили вождове и корумпирани проповедници с черни раса и златни пагони.

- Гадост, гадост, гадост. Патриархът вместо да вярва в Путин, по-добре да повярва в Господ – крещяха момичетата, докато охраната ги гонеше из храма.

Всяко чудо за три дни. На третия ден началникът на Руската православна църква Кирил Гундяев от Пето Управление на КГБ, с агентурно име „Михайлов” си тръгна от София за Москва и всички бяха доволни, че височайшата визита е протекла тихо и кротко, без неудобни журналистически въпроси, така както подобава на народи с общи героични страници в историята.

Аз пък пуснах „Богородица,  Дево, Путина прогони” на Pussy Riot  и взех да мечтая за деня, в който някоя наша група ще нахълта в Светия Синод по къси гащи, с маски на главата и ще изпее своя молитва. После ще ги арестуват, после обществеността ще се вдигне в тяхна защита и ще насмете българските черни раса със златни пагони.

 

Богородица,  Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

Черная ряса, золотые погоны
Все прихожане ползут на поклоны
Призрак свободы на небесах
Гей-прайд отправлен в Сибирь в кандалах

Глава КГБ, их главный святой
Ведет протестующих в СИЗО под конвой
Чтобы Святейшего не оскорбить
Женщинам нужно рожать и любить

[Припев:]

Срань, срань, срань Господня
Срань, срань, срань Господня

(Хор)

Богородица, Дево, стань феминисткой
Стань феминисткой, феминисткой стань
(конец хора)

Церковная хвала прогнивших воджей
Крестный ход из черных лимузинов
В школу к тебе собирается проповедник
Иди на урок – принеси ему денег!

Патриарх Гундяй верит в Путина
Лучше бы в Бога, сука, верил
Пояс девы не заменит митингов -
На протестах с нами Приснодева Мария!

(Хор)

Богородица, Дево, Путина прогони
Путина прогони, Путина прогони

(конец хора)

Filed under: анализи, коментари

 
 

Какво можете да направите оттук: